нито една повече

За поредна година обединяваме усилия и излизаме на 25 ноември – международният ден за елиминиране на насилието над жени, за да заявим посланието #НитоЕднаПовече
В памет на всички жени, които вече не могат да бъдат сред нас. В памет на Евгения Владимирова. Ще бъдем там заради всички жени, чийто животи бяха отнети в условия на домашно насилие. Фондация в помощ на жени, претърпели насилие- F. L. Y First Love Yourself застава зад мащаба на каузата не само с позиция, а с ежедневна работа на терен, ангажираност и подкрепа на жени, преживели насилие! Нито една жена не бива да бъде сама в страха си, да бъде принудена да мълчи. Работа ни е в подкрепата, преди насилието да се превърне в трагедия! Ние можем! Можете и Вие!
25 ноември / 17.00ч.
Съдебна палата Гр.Трявна

Психосоматичните прояви след преживяното домашно насилие

 

 

 

 

Домашното насилие не наранява единствено психиката. То може да остави дълбоки следи във физическото функциониране на организма. Когато една жена живее продължително време в среда на заплахи, унижение, контрол и непредвидима агресия, тялото ѝ може да остане в състояние на постоянна готовност за опасност.
Продължителният стрес активира системите за реакция при заплаха – автономната нервна система и хормоналните механизми, свързани със стресовия отговор. Когато тази активация се повтаря или продължава дълго, тя може да наруши съня, да засили мускулното напрежение, да повлияе на храносмилането и да затрудни възстановяването на организма.

Хронично главоболие и мигренозни пристъпи. Продължителното напрежение, нарушенията на съня и повишената стресова реактивност могат да провокират или да влошат главоболието и мигрената.

Нарушения на съня и хронична умора. Трудно заспиване, чести събуждания, кошмари и усещане, че сънят не носи почивка. Организмът остава в състояние на напрежение и не успява да се възстанови пълноценно.

Стомашно-чревни нарушения. Болки в корема, гадене, подуване, диария или запек. Стресът може да влияе върху взаимодействието между мозъка и червата и да обостря функционални храносмилателни нарушения.

Хронично мускулно напрежение и болкови синдроми. Стегнати мускули, болки във врата, раменете и гърба, напрежение в челюстта и усещане за постоянна физическа скованост.

Сърцебиене, задух и телесни реакции на тревожност. Ускорен пулс, изпотяване, треперене, стягане в гърдите и усещане за недостиг на въздух. Тези прояви могат да съпътстват панически реакции, но изискват и медицинска оценка.

Промени в сексуалното и репродуктивното здраве. Намалено сексуално желание, болка при интимен контакт, затруднения с усещането за близост и сигурност. При преживяно сексуално насилие могат да има и преки физически и гинекологични последствия.

Една от най-важните особености на травмата е, че прекратяването на опасността не означава автоматично прекратяване на телесните реакции.

Жената може вече да живее на безопасно място, но:
– да изпитва сърцебиене при повишаване на тон;
– да се буди през нощта от страх;
– да усеща болка и напрежение без очевидна непосредствена причина;
– да изпитва стомашен дискомфорт при ситуации, които ѝ напомнят за насилието;
– да се чувства изтощена дори след почивка;
– да реагира физически на телефонно обаждане, съобщение или среща с бившия партньор.

Психосоматичните оплаквания не бива да се подценяват, омаловажават или автоматично да се определят като „само на нервна почва“. Те изискват медицинска оценка, а когато е необходимо – съчетаване на медицинска грижа с психологическа и психотерапевтична подкрепа. Важно е да се установят възможните физически причини и едновременно с това да се отчете преживяната травма като фактор, който може да влияе върху здравословното състояние. Тялото помни преживяното. Възстановяването започва, когато болката бъде разпозната, разбрана и посрещната с професионална грижа и човешко отношение.

Възстановяването изисква време, сигурност, достъп до специализирана помощ и уважение към индивидуалния път на всяка жена. Целта не е просто тя да се освободи от насилието, а да възстанови усещането си за собствена стойност, лична свобода, здраве и възможност да живее пълноценно.

Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.
#ДействамеЗаедно #МГАП #swisscetf