Домашното насилие не наранява единствено психиката. То може да остави дълбоки следи във физическото функциониране на организма. Когато една жена живее продължително време в среда на заплахи, унижение, контрол и непредвидима агресия, тялото ѝ може да остане в състояние на постоянна готовност за опасност.
Продължителният стрес активира системите за реакция при заплаха – автономната нервна система и хормоналните механизми, свързани със стресовия отговор. Когато тази активация се повтаря или продължава дълго, тя може да наруши съня, да засили мускулното напрежение, да повлияе на храносмилането и да затрудни възстановяването на организма.
Хронично главоболие и мигренозни пристъпи. Продължителното напрежение, нарушенията на съня и повишената стресова реактивност могат да провокират или да влошат главоболието и мигрената.
Нарушения на съня и хронична умора. Трудно заспиване, чести събуждания, кошмари и усещане, че сънят не носи почивка. Организмът остава в състояние на напрежение и не успява да се възстанови пълноценно.
Стомашно-чревни нарушения. Болки в корема, гадене, подуване, диария или запек. Стресът може да влияе върху взаимодействието между мозъка и червата и да обостря функционални храносмилателни нарушения.
Хронично мускулно напрежение и болкови синдроми. Стегнати мускули, болки във врата, раменете и гърба, напрежение в челюстта и усещане за постоянна физическа скованост.
Сърцебиене, задух и телесни реакции на тревожност. Ускорен пулс, изпотяване, треперене, стягане в гърдите и усещане за недостиг на въздух. Тези прояви могат да съпътстват панически реакции, но изискват и медицинска оценка.
Промени в сексуалното и репродуктивното здраве. Намалено сексуално желание, болка при интимен контакт, затруднения с усещането за близост и сигурност. При преживяно сексуално насилие могат да има и преки физически и гинекологични последствия.
Една от най-важните особености на травмата е, че прекратяването на опасността не означава автоматично прекратяване на телесните реакции.
Жената може вече да живее на безопасно място, но:
– да изпитва сърцебиене при повишаване на тон;
– да се буди през нощта от страх;
– да усеща болка и напрежение без очевидна непосредствена причина;
– да изпитва стомашен дискомфорт при ситуации, които ѝ напомнят за насилието;
– да се чувства изтощена дори след почивка;
– да реагира физически на телефонно обаждане, съобщение или среща с бившия партньор.
Психосоматичните оплаквания не бива да се подценяват, омаловажават или автоматично да се определят като „само на нервна почва“. Те изискват медицинска оценка, а когато е необходимо – съчетаване на медицинска грижа с психологическа и психотерапевтична подкрепа. Важно е да се установят възможните физически причини и едновременно с това да се отчете преживяната травма като фактор, който може да влияе върху здравословното състояние. Тялото помни преживяното. Възстановяването започва, когато болката бъде разпозната, разбрана и посрещната с професионална грижа и човешко отношение.
Възстановяването изисква време, сигурност, достъп до специализирана помощ и уважение към индивидуалния път на всяка жена. Целта не е просто тя да се освободи от насилието, а да възстанови усещането си за собствена стойност, лична свобода, здраве и възможност да живее пълноценно.
Изготвено с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Mеханизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на автора/авторите и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България.
#ДействамеЗаедно #МГАП #swisscetf